Dumite-BG – онлайн речник за българския език

окръжаване

[okrɐˈʒavanɛ]

окръжаване значение:

Какво е окръжаване? Действието по образуване на кръг около някого или нещо; заграждане от всички страни.

1. (общо) Действието по образуване на кръг около някого или нещо; заграждане от всички страни.
2. (административно (остаряло)) Обособяване или организиране на територия в окръг.
Ударение
окръжа'ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-кръ-жа-ва-не
Род
среден
Мн. число
окръжавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на окръжаване

(общо)
  • Окръжаването на противниковата армия завърши успешно.
  • Полицията започна бавно окръжаване на сградата.
(административно (остаряло))
  • Окръжаването на административните единици бе част от реформата.

Антоними на окръжаване

Как се пише окръжаване

Грешни изписвания: окръжяване, укръжаване, окражаване, окръжъване, окръжавъне

Думата се пише с ъ в корена (от кръг) и с а в суфикса -аване.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кръг
Образувано от корена 'кръг' с префикс 'о-', глаголна наставка '-ава-' и окончание за отглаголно съществително '-не'. Свързано със старобългарската дума крѫгъ.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълно окръжаване
  • тактическо окръжаване
  • окръжаване на врага

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.