Dumite-BG – онлайн речник за българския език

окултен

[oˈkultɛn]

окултен значение:

Какво е окултен? Който се отнася до свръхестествени, тайни сили и явления, недостъпни за обикновеното познание или науката; таен, скрит.

1. (мистика) Който се отнася до свръхестествени, тайни сили и явления, недостъпни за обикновеното познание или науката; таен, скрит.
Ударение
оку́лтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-кул-тен
Род
мъжки
Мн. число
окултни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на окултен

(мистика)
  • Тя се интересуваше от окултни науки като астрология и алхимия.
  • В къщата се извършваха странни окултни ритуали.

Антоними на окултен

Как се пише окултен

Грешни изписвания: окултън, укултен, околтен
Думата се пише с у (окултен), следвайки латинския корен.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:occultus
От латинското occultus – 'скрит, таен', минало причастие на occulere (скривам). Влязло в европейските езици през френски (occulte) или немски (okkult).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • окултни науки
  • окултизъм
  • окултна литература

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.