окумя се
[okoˈmʲa sɛ]
- Ударение
- окумя' се
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-ку-мя се
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- да
- Видова двойка
- окумявам се
Как се пише окумя се
Грешни изписвания: укумя се, окомя се
Пише се с о в началото (представка) и у в корена (от кум).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кум
Производно от 'кум' с префикс о- и глаголно окончание, означаващо встъпване в ролята.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
