олеандър
[olɛˈandɐr]
олеандър значение:
Какво е олеандър? Вечнозелен декоративен храст или малко дърво (Nerium oleander) с тъмнозелени, кожести, ланцетовидни листа и красиви розови, бели или червени цветове. Всички части на растението са отровни.
1. (ботаника) Вечнозелен декоративен храст или малко дърво (Nerium oleander) с тъмнозелени, кожести, ланцетовидни листа и красиви розови, бели или червени цветове. Всички части на растението са отровни.
- Ударение
- олеа'ндър
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ле-ан-дър
- Род
- мъжки
- Мн. число
- олеандри
Примери за използване на олеандър
(ботаника)
- Градината ухаеше на цъфнал олеандър.
- Олеандърът изисква много слънце и защита от силен студ през зимата.
Как се пише олеандър
Грешни изписвания: олеандер, олиандър, улеандър, олеъндър, олеандар
Думата се изписва с о в началото и завършва на -ър. При образуване на множествено число гласната 'ъ' изпада: олеандър -> олеандри.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:oleander
Заемка от средновековен латински, вероятно повлияна от 'olea' (маслина) и 'dendron' (дърво, гр.), или от италиански 'oleandro'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- цъфнал олеандър
- отровен олеандър
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
