олово
[oˈlɔvo]
олово значение:
Какво е олово? Химичен елемент със знак Pb и атомен номер 82; тежък, мек, ковък, сив на цвят метал, силно токсичен.
1. (химия) Химичен елемент със знак Pb и атомен номер 82; тежък, мек, ковък, сив на цвят метал, силно токсичен.
2. (преносно) Тежест, потиснатост (в изрази за тялото или душата).
3. (разговорно / метонимия) Куршуми, муниции.
- Ударение
- оло̀во
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ло-во
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на олово
(химия)
- Оловото се използва за направа на акумулатори и защита от радиация.
- Температурата на топене на оловото е сравнително ниска.
(преносно)
- Краката му натежаха като олово от умора.
- Сиво небе като олово захлупи града.
(разговорно / метонимия)
- Дъжд от олово се изсипа върху окопите.
Как се пише олово
Грешни изписвания: улово, олуво, олову
Думата се пише с две букви о. Проверка: оловен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:олово
От праславянското *olovo, сродно с литовското alvas и латинското albus (бял), първоначално означаващо 'бял метал' (вероятно калай), преди значението да се стесни до олово.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тежък като олово
- сиво олово
- натежал от олово
Фразеологизми:
- наливам олово
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
