оперативник
[opɛrɐˈtivnik]
оперативник значение:
Какво е оперативник? Служител в органите на реда или тайните служби, който извършва пряка оперативно-издирвателна дейност на терен.
1. (полиция / служби за сигурност) Служител в органите на реда или тайните служби, който извършва пряка оперативно-издирвателна дейност на терен.
2. (професионален жаргон) Участник в оперативка (работно съвещание) или служител, занимаващ се с текущи задачи.
- Ударение
- операти'вник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-пе-ра-тив-ник
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- оперативници
Примери за използване на оперативник
(полиция / служби за сигурност)
- Опитният оперативник веднага забеляза съмнителното поведение на обекта.
- Група оперативници от ГДБОП проведоха акцията.
(професионален жаргон)
- Всички оперативници се събраха за сутрешния разбор.
Синоними на оперативник
Как се пише оперативник
Грешни изписвания: опиративник, уперативник, оперътивник, оператйвник, оперативнйк
Думата се пише с 'e' във втората сричка (от операция), а не с 'и'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:operativus
От латинското 'operativus' (действен, творчески) през руски или френски, с добавена славянска наставка '-ник' за деятел.
Употреба
Чести словосъчетания:
- главен оперативник
- полицейски оперативник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
