опитоменост
[opitɔˈmɛnost]
опитоменост значение:
Какво е опитоменост? Качество или състояние на някой, който е опитомен; липса на дивост и агресия.
1. (общо) Качество или състояние на някой, който е опитомен; липса на дивост и агресия.
- Ударение
- опито̀меност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-пи-то-ме-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- опитомености (рядко)
Примери за използване на опитоменост
(общо)
- В очите на лъва се четеше странна опитоменост, несвойствена за хищник.
- Опитомеността на домашните животни е резултат от хилядолетна селекция.
Синоними на опитоменост
Как се пише опитоменост
Грешни изписвания: опитуменост, опитоменност, упитоменост, опйтоменост, опитоменуст
Думата се пише с едно н, тъй като наставката е -ост, добавена към основата.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:питомъ
Абстрактно съществително име, образувано от миналото страдателно причастие 'опитомен' и наставката за качество '-ост'. Коренът е сродство със старобългарското 'питомъ' (хранен, гледан).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
