опониране
[opon'irɐnɛ]
- Ударение
- опонѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-по-ни-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- опонирания
- Вид
- несвършен
Как се пише опониране
Грешни изписвания: упониране, опуниране, опонйране, опониръне
Думата е чуждица и следва правописа на корена опон-.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:opponere
От латинския глагол opponere (противопоставям), през западноевропейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- активно опониране
- аргументирано опониране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
