опорочаване
[oporot͡ʃˈavɐnɛ]
опорочаване значение:
Какво е опорочаване? Действие, с което нещо се прави негодно, дефектно, невалидно или се разваля неговата същност.
1. (пряко / право) Действие, с което нещо се прави негодно, дефектно, невалидно или се разваля неговата същност.
2. (нравственост) Оскверняване или накърняване на добро име, идея или морална стойност.
- Ударение
- опороча́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-по-ро-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- опорочавания
Примери за използване на опорочаване
(пряко / право)
- Масовите фалшификации доведоха до опорочаване на изборния процес.
- Опорочаването на процедурата стана причина за съдебно оспорване.
(нравственост)
- Не допускай опорочаване на добрата идея с дребнави сметки.
Синоними на опорочаване
Антоними на опорочаване
Как се пише опорочаване
Грешни изписвания: опурочаване, опорочавъне, упорочаване, опоручаване, опорочъване
Пише се с три о-та (о-пор-оч...). Втората гласна е ударено а.
Етимология
Произход:Български / Старобългарски
Оригинална дума:порокъ
Образувано от съществителното 'порок' (недостатък, дефект) с префикс 'о-' и наставка за несвършен вид '-аване'. Старобългарският корен 'рокъ' означава 'укор, хула'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- опорочаване на вота
- опорочаване на конкурса
- опорочаване на доказателства
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
