оправдал
[opravˈdaɫ]
оправдал значение:
Какво е оправдал? Признавам някого за невинен; произнасям оправдателна присъда (за съд).
1. (Пряко) Признавам някого за невинен; произнасям оправдателна присъда (за съд).
2. (Преносно) Показвам с делата или качествата си, че заслужавам нещо (доверие, надежди); потвърждавам очаквания.
3. (Разговорно) Намирам извинение или обяснение за нечия постъпка.
- Ударение
- оправда̀я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-прав-дал
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- оправдая се
- Видова двойка
- оправдавам
Примери за използване на оправдал
(Пряко)
- Съдът оправда обвиняемия поради липса на доказателства.
- Той беше напълно оправдал доверието на началниците си.
(Преносно)
- Времето оправда прогнозите на синоптиците.
- С работата си той напълно е оправдал високата заплата.
(Разговорно)
- Опитах се да го оправдая пред родителите му, но грешката беше очевидна.
Как се пише оправдал
Грешни изписвания: оправдалл, оправадал, управдал
Думата е минало свършено деятелно причастие на глагола оправдая. Пише се с 'в' след 'о' и с 'а' в корена (правда).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правда
Образувано от представка 'о-' и корена 'правда' (справедливост, истина). Първоначалното значение е 'правя някого правилен, невинен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- оправдал доверието
- оправдал очакванията
- оправдал надеждите
Фразеологизми:
- целта оправдава средствата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
