оправдателен
[oprɐvˈdatɛlɛn]
оправдателен значение:
Какво е оправдателен? Който съдържа или изразява оправдание; с който се признава невинността на подсъдим.
1. (право) Който съдържа или изразява оправдание; с който се признава невинността на подсъдим.
2. (общо) Който служи за оправдание или извинение.
- Ударение
- оправда'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-прав-да-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- оправдателни
Примери за използване на оправдателен
(право)
- Съдът произнесе оправдателна присъда поради липса на доказателства.
- Адвокатът пледираше за оправдателно решение.
(общо)
- Тонът му беше оправдателен, сякаш се чувстваше виновен.
Синоними на оправдателен
Антоними на оправдателен
Как се пише оправдателен
Грешни изписвания: оправдателан, управдателен, опръвдателен, оправдътелен
Думата се пише с о в началото и окончание -телен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:оправдая
Произлиза от глагола 'оправдая' (правя някого прав, невинен) + наставка '-телен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- оправдателна присъда
- оправдателен режим
- оправдателен тон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
