оптатив
[optɐtif]
оптатив значение:
Какво е оптатив? Глаголно наклонение в някои езици (като старогръцки, санскрит, праиндоевропейски), което изразява желание, възможност или нереално условие.
1. (лингвистика) Глаголно наклонение в някои езици (като старогръцки, санскрит, праиндоевропейски), което изразява желание, възможност или нереално условие.
- Ударение
- оптатѝв
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- оп-та-тив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- оптативи
Примери за използване на оптатив
(лингвистика)
- В старогръцкия език оптативът се използва често в подчинени изречения.
- Формите за оптатив липсват в съвременната българска морфологична система, където значението се предава чрез частици.
Синоними на оптатив
Как се пише оптатив
Грешни изписвания: оптатиф, уптатив, оптътив, оптатйв
Думата се пише с 'о' в началото и 'и' в последната сричка. Завършва на 'в', което се проверява чрез формата за мн.ч. оптативи.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:optativus
Заемка от латински (modus optativus), от optare 'желая, избирам'. Терминът навлиза през западноевропейските езици за описване на граматични категории в класическите езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- аористен оптатив
- презентен оптатив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
