Dumite-BG – онлайн речник за българския език

опус

[ˈɔpus]

опус значение:

Какво е опус? Отделно музикално произведение (или група произведения), номерирано според реда на неговото издаване или създаване от композитора.

1. (музика) Отделно музикално произведение (или група произведения), номерирано според реда на неговото издаване или създаване от композитора.
2. (книжовен език) Научен или литературен труд; цялостното творчество на даден автор (magnum opus).
Ударение
о̀пус
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-пус
Род
мъжки
Мн. число
опуси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опус

(музика)
  • Бетовен пише Соната за пиано № 14, опус 27, по-известна като Лунната соната.
  • Този концерт е обозначен като опус 3 в творчеството на автора.
(книжовен език)
  • Този роман се счита за неговия житейски опус.

Как се пише опус

Грешни изписвания: упус, опос
Думата се пише с 'о' в началото и 'у' във втората сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:opus
Заета от латинската дума 'opus', означаваща 'работа', 'труд', 'творение'. В музикалната терминология навлиза през западно-европейските езици за обозначаване на конкретно произведение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • музикален опус
  • магнум опус
  • постхумен опус

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.