опустея
[opʊˈstɛjɐ]
опустея значение:
Какво е опустея? Ставам пуст, лишен от хора или обитатели; обезлюдявам се.
1. (пряко) Ставам пуст, лишен от хора или обитатели; обезлюдявам се.
2. (преносно) Оставам сам, чувствам вътрешна празнота или липса на смисъл.
- Ударение
- опусте́я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-пус-те-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- опустявам
Примери за използване на опустея
(пряко)
- Селото опустея след масовата миграция към града.
- Площадът опустея, когато заваля дъжд.
(преносно)
- Душата му опустея след загубата на любимия човек.
Как се пише опустея
Грешни изписвания: опустя, упустея, опостея
Глаголът завършва на -ея в 1 л. ед.ч. (опустея) и запазва гласната е в спрежението (опустееш, опустее).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пуст
Дериват от прилагателното 'пуст' с префикс 'о-' и глаголна наставка '-ея', индикираща промяна в състоянието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- къщата опустея
- градът опустея
Фразеологизми:
- да ти опустее къщата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
