опълча
[oˈpɤlt͡ʃɐ]
опълча значение:
Какво е опълча? Настройвам някого против другиго; подбуждам към враждебност.
1. (пряко) Настройвам някого против другиго; подбуждам към враждебност.
2. (често възвратно (опълча се)) Изправям се решително срещу някого или нещо; оказвам съпротива или изразявам несъгласие.
- Ударение
- опъ̀лча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-пъл-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- опълча се
- Видова двойка
- опълчвам
Примери за използване на опълча
(пряко)
- Интригите му успяха да опълчат брат срещу брата.
(често възвратно (опълча се))
- Народът се опълчи срещу тиранина.
- Тя се опълчи на несправедливото решение на шефа си.
Синоними на опълча
Антоними на опълча
Как се пише опълча
Грешни изписвания: упълча, опълчъ, опалча
Пише се с начално о- и ъ в корена (от пълк).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пълк
Произлиза от 'пълк' (войска, множество) с наставка за глагол. Първоначалното значение е 'събирам войска', което прераства в 'противопоставям се'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- опълчвам се срещу властта
- опълчвам целия свят срещу себе си
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
