опяване
[oˈpʲavɐnɛ]
- Ударение
- опя'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-пя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- опявания
Как се пише опяване
Грешни изписвания: опеване, упяване, опявъне
Пише се с я (променливо я), тъй като е след мека съгласна и под ударение пред твърда сричка.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:опявам
Отглаголно съществително от 'опявам' (префикс 'о-' + 'пея'). Първичното значение е свързано с църковния ритуал.
Употреба
Чести словосъчетания:
- църковно опяване
- постоянно опяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
