ораторка
[oˈratorkɐ]
ораторка значение:
Какво е ораторка? Жена, която произнася речи пред публика; жена с дарба на красноречие.
1. (пряко) Жена, която произнася речи пред публика; жена с дарба на красноречие.
- Ударение
- ора́торка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ра-тор-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- ораторки
Примери за използване на ораторка
(пряко)
- Тя се утвърди като блестяща ораторка на политическата сцена.
- Младата ораторка впечатли журито с аргументите си.
Синоними на ораторка
Как се пише ораторка
Грешни изписвания: ураторка, оръторка, оратурка
Думата се пише с о в първата сричка, съобразно латинския корен orator.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:orator
Заемка от латински 'orator' (говорител), произлизаща от глагола 'orare' (говоря, моля се). В българския език е добавен продуктивният суфикс '-ка' за образуване на феминитив (съществително от женски род за лица).
Употреба
Чести словосъчетания:
- блестяща ораторка
- пламенна ораторка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
