оригиналничене
[oriɡinɐlˈnit͡ʃenɛ]
оригиналничене значение:
Какво е оригиналничене? Проява на стремеж да се бъде оригинален на всяка цена, обикновено по изкуствен, натрапчив или неестествен начин.
1. (поведение) Проява на стремеж да се бъде оригинален на всяка цена, обикновено по изкуствен, натрапчив или неестествен начин.
- Ударение
- оригиналнѝчене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ри-ги-нал-ни-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (abstract noun)
Примери за използване на оригиналничене
(поведение)
- Неговото постоянно оригиналничене започна да дразни компанията.
- В изкуството прекаленото оригиналничене понякога води до кич.
Синоними на оригиналничене
Антоними на оригиналничене
Как се пише оригиналничене
Грешни изписвания: оригиналничанье, орегиналничене, уригиналничене, орйгиналничене, оригйналничене, оригинълничене, оригиналнйчене
Суфиксът за отглаголни съществителни е -ене (за глаголи от III спрежение като 'оригиналнича').
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:originalis
Отглаголно съществително от глагола 'оригиналнича', който произлиза от корена 'оригинал'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- излишно оригиналничене
- склонност към оригиналничене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
