Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ориентирче

[oriɛnˈtirt͡ʃɛ]

ориентирче значение:

Какво е ориентирче? Малък предмет или знак, който служи за указване на посока или местоположение.

1. (пряко) Малък предмет или знак, който служи за указване на посока или местоположение.
2. (преносно) Малка подсказка или насока в разговор или задача.
Ударение
ориентѝрче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ри-ен-тир-че
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
ориентирчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ориентирче

(пряко)
  • Поставих си едно камъче за ориентирче, за да намеря пътя на връщане.
(преносно)
  • Дай ми поне едно малко ориентирче как да реша задачата.

Синоними на ориентирче

Как се пише ориентирче

Грешни изписвания: орентирче, уриентирче, орйентирче, ориентйрче
Думата съдържа дифтонг -ие- (или хиат) в корена. Пише се с две 'и'-та: ориентирче.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:orienter
Умалителна форма на 'ориентир'. Произлиза от френското 'orienter' (насочвам към изтока), базирано на латинското 'oriens' (изток).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • леко ориентирче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.