орисник
[oˈrisnik]
орисник значение:
Какво е орисник? Свръхестествено същество (по-рядко срещано от женския еквивалент „орисница“), което предопределя съдбата на човека при раждането му.
1. (митология/фолклор) Свръхестествено същество (по-рядко срещано от женския еквивалент „орисница“), което предопределя съдбата на човека при раждането му.
2. (преносно) Човек, който оказва решаващо (често фатално) влияние върху нечия съдба.
- Ударение
- ори'сник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-рис-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- орисници
- Вид
- няма
Примери за използване на орисник
(митология/фолклор)
- В приказката старият магьосник се яви като лош орисник на принца.
(преносно)
- Той се превърна в неговия зъл орисник, проваляйки всичките му планове.
Синоними на орисник
Как се пише орисник
Грешни изписвания: урисник, оресник, орйсник, ориснйк
Пише се с о и и в корена.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:orizō
От гръцкото *orizō* (определям, ограничавам), преминало в „орис“ (съдба). „Орисник“ е мъжка форма, образувана с наставката -ник.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зъл орисник
- добър орисник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
