Dumite-BG – онлайн речник за българския език

орнаментация

[ornamenˈtat͡sija]

орнаментация значение:

Какво е орнаментация? Съвкупност от орнаменти; украса върху архитектурен обект, предмет или в изобразителното изкуство.

1. (изкуство) Съвкупност от орнаменти; украса върху архитектурен обект, предмет или в изобразителното изкуство.
2. (музика) Използване на музикални орнаменти (мелизми, форшлази, трилери) за разкрасяване на мелодията.
Ударение
орнамента̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ор-на-мен-та-ци-я
Род
женски
Мн. число
орнаментации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на орнаментация

(изкуство)
  • Фасадата на сградата се отличава с богата барокова орнаментация.
  • Керамиката от този период се характеризира с геометрична орнаментация.
(музика)
  • В изпълнението на пианиста имаше излишна орнаментация, която засенчваше основната тема.

Синоними на орнаментация

Антоними на орнаментация

Как се пише орнаментация

Грешни изписвания: орнаментаци, урнаментация, орнъментация, орнаментъция, орнаментацйя
Пише се с двойно н само в случаите, когато коренът завършва на н и наставката започва с н (тук не е така). В думата има две букви н, но те са разделени: ор-на-ме-н-та-ция.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:ornamentum
От латински 'ornamentum' (украшение, накит) чрез западни езици. Свързано с глагола 'ornare' (украсявам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • богата орнаментация
  • флорална орнаментация
  • архитектурна орнаментация

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.