Dumite-BG – онлайн речник за българския език

орнаментен

[ornɐˈmɛntɛn]

орнаментен значение:

Какво е орнаментен? Който се отнася до орнамент; който служи за украса или е съставен от орнаменти.

1. (изкуство) Който се отнася до орнамент; който служи за украса или е съставен от орнаменти.
2. (ботаника) За растение – който се отглежда с декоративна цел заради красивия си вид.
Ударение
орнамѐнтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ор-на-мен-тен
Род
мъжки
Мн. число
орнаментни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на орнаментен

(изкуство)
  • Фасадата е покрита с богата орнаментна украса.
  • Орнаментният стил е характерна черта на сецесиона.
(ботаника)
  • В градината бяха засадени различни орнаментни храсти.
  • Орнаментните треви придават обем на ландшафта.

Синоними на орнаментен

Антоними на орнаментен

Как се пише орнаментен

Грешни изписвания: орнаментален, урнаментен, орнъментен
Думата се пише с е в наставката -ен (орнамент-ен). Формата орнаментален също съществува, но е с нюанс 'свързан с орнаменталното изкуство'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:ornamentum
Заемка през немски (Ornament) или руски (орнамент), произлизаща от латинското ornamentum (украшение, накит), от глагола ornare (украсявам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • орнаментен фриз
  • орнаментна композиция
  • орнаментен мотив

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.