орница
[ˈɔrnit͡sɐ]
орница значение:
Какво е орница? Изорана земя; нива, която е подготвена за засяване. Също така се използва за дълбоко изорания слой почва.
1. (земеделие) Изорана земя; нива, която е подготвена за засяване. Също така се използва за дълбоко изорания слой почва.
- Ударение
- о̀рница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ор-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- орници
Примери за използване на орница
(земеделие)
- Тракторът бавно пореше черната орница.
- Дъждът напои жадната орница.
Антоними на орница
Как се пише орница
Грешни изписвания: урница, орнйца
Думата се пише с 'о' в началото (от корена ора).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ора
Произлиза от глагола 'ора' (обработвам земя) и наставката -ница.
Употреба
Чести словосъчетания:
- черна орница
- дълбока орница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
