Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ортогонален

[ortoɡoˈnalɛn]

ортогонален значение:

Какво е ортогонален? Който се намира под прав ъгъл (90 градуса) спрямо друг обект; перпендикулярен.

1. (математика / геометрия) Който се намира под прав ъгъл (90 градуса) спрямо друг обект; перпендикулярен.
2. (статистика / информатика) Който е статистически независим или няма корелация с друг елемент.
Ударение
ортогона̀лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ор-то-го-на-лен
Род
мъжки
Мн. число
ортогонални
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ортогонален

(математика / геометрия)
  • Двете прави са ортогонални една на друга.
  • Ортогонална проекция на вектор.
(статистика / информатика)
  • Ортогонални променливи в регресионния анализ.
  • Ортогонален дизайн на експеримента.

Антоними на ортогонален

Как се пише ортогонален

Грешни изписвания: ортагонален, уртогонален, ортугонален, ортогунален, ортогонълен

Думата е чуждица и се пише според установената транслитерация на гръцките корени 'ortho' (орто) и 'gon' (гон).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:orthogonios
Заета чрез западноевропейски езици от гръцкото 'orthogonios' (правоъгълен), съставено от 'orthos' (прав) и 'gonia' (ъгъл).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ортогонална проекция
  • ортогонална матрица
  • ортогонална система

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.