ортоепия
[ortoɛpijɐ]
ортоепия значение:
Какво е ортоепия? Дял от езикознанието, който изучава и установява правилата за правоговор (правилно произношение) на звуковете и звукосъчетанията в книжовния език.
1. (лингвистика) Дял от езикознанието, който изучава и установява правилата за правоговор (правилно произношение) на звуковете и звукосъчетанията в книжовния език.
2. (лингвистика) Съвкупността от норми за устната реч на даден език.
- Ударение
- ортоѐпия
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ор-то-е-пи-я
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на ортоепия
(лингвистика)
- Българската ортоепия изисква редукция на гласните 'а' и 'о' в неударени срички, но не и пълното им изчезване.
- Учебникът по ортоепия разглежда въпросите за ударението и интонацията.
(лингвистика)
- Нарушаването на книжовната ортоепия прави речта да звучи диалектно.
Синоними на ортоепия
Как се пише ортоепия
Грешни изписвания: ортоения, ортоепйя, уртоепия, ортуепия
Думата е сложна, съставена от чужди корени. Пише се с 'е' след 'то' (орто-епия), а не с 'я'.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ὀρθοέπεια
От старогръцки ὀρθός (orthos) – 'прав, правилен' и ἔπος (epos) – 'реч, слово'. Буквално означава 'правилна реч'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- книжовна ортоепия
- правила за ортоепия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
