Dumite-BG – онлайн речник за българския език

оръдеен

[oˈrɤdɛɛn]

оръдеен значение:

Какво е оръдеен? Който се отнася до оръдие (артилерийска система); който се извършва с оръдие или принадлежи на него.

1. (военно дело) Който се отнася до оръдие (артилерийска система); който се извършва с оръдие или принадлежи на него.
Ударение
оръде́ен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-ръ-де-ен
Род
мъжки
Мн. число
оръдейни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оръдеен

(военно дело)
  • Чу се мощен оръдеен залп, който разтърси земята.
  • Оръдейният огън продължи през цялата нощ.

Синоними на оръдеен

Как се пише оръдеен

Грешни изписвания: орадеен, оръдеин, уръдеен
Прилагателното име се пише с двойно е в мъжки род (оръдеен), но губи едното 'е' в женски, среден род и множествено число (оръдейна, оръдейно, оръдейни) поради правилото за непостоянното 'ъ/е'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:орѫдиѥ
Произлиза от съществителното „оръдие“ + наставката за прилагателни „-ен“. Коренът е свързан с общославянската лексема за работа, дело или инструмент.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • оръдеен залп
  • оръдеен огън
  • оръдеен разчет
  • оръдейна кула

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.