Dumite-BG – онлайн речник за българския език

осветител

[osvɛˈtitɛl]

осветител значение:

Какво е осветител? Специалист, който отговаря за поставянето и управлението на осветителната техника по време на снимки или представление.

1. (Кино / Театър / Телевизия) Специалист, който отговаря за поставянето и управлението на осветителната техника по време на снимки или представление.
2. (Техника) Уред или тяло, което излъчва светлина; осветително тяло.
Ударение
осветѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ос-ве-ти-тел
Род
мъжки
Мн. число
осветители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на осветител

(Кино / Театър / Телевизия)
  • Главният осветител нагласи прожекторите за нощната сцена.
  • Работата на осветителя е ключова за атмосферата във филма.
(Техника)
  • Инсталираха нов уличен осветител пред блока.
  • Инфрачервеният осветител позволява на камерата да снима на тъмно.

Синоними на осветител

Как се пише осветител

Грешни изписвания: усветител, осветйтел
Пише се с о в началото, тъй като произлиза от представката о- (осветявам), а не у-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:свет
От глагола 'осветя' (с корен от старобългарски 'свѣтъ' - светлина) и наставката за деятел или уред '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • главен осветител
  • инфрачервен осветител

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.