освирепялост
[osvirɛˈpʲaɫɔst]
освирепялост значение:
Какво е освирепялост? Състояние на крайна ярост, жестокост и диващина; загуба на човешки облик поради гняв.
1. (пряко) Състояние на крайна ярост, жестокост и диващина; загуба на човешки облик поради гняв.
- Ударение
- освирепя́лост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-сви-ре-пя-лост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на освирепялост
(пряко)
- В очите му се четешe някаква животинска освирепялост.
- Тълпата действаше с непозната дотогава освирепялост.
Синоними на освирепялост
Антоними на освирепялост
Как се пише освирепялост
Грешни изписвания: освирепелост, усвирепялост, освйрепялост, освирепялуст
Променливото я се запазва (освирепялост), защото се намира пред твърда сричка (-лост) и е под ударение. Във форма за мн.ч. (ако се образува) би преминало в е (освирепелости), но в ед.ч. е с я.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:свиреп
От миналото деятелно причастие „освирепял“ (който е станал свиреп). Корен „свиреп“ (жесток, див).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
