осезание
[osɛˈzaniɛ]
осезание значение:
Какво е осезание? Едно от петте сетива, чрез което се възприемат дразнения (допир, натиск, температура, болка) при контакт с кожата.
1. (физиология) Едно от петте сетива, чрез което се възприемат дразнения (допир, натиск, температура, болка) при контакт с кожата.
2. (преносно / книжовно) Способност за интуитивно възприемане или разбиране на нещо.
- Ударение
- осеза'ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-се-за-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- осезания
Примери за използване на осезание
(физиология)
- При слепите хора осезанието е силно развито, за да компенсира липсата на зрение.
- Чрез осезанието можем да определим дали повърхността е грапава или гладка.
(преносно / книжовно)
- Тя имаше вярно осезание за настроението на публиката.
Как се пише осезание
Грешни изписвания: осизание, осезаниe, усезание, осезъние, осезанйе
Пише се с е във втората сричка (от усет, сетива). Завършва на -ие.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:осязати
Произлиза от глагола 'осезавам' (да пипам, да усещам), с корен, сродни с думи като 'сетива'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обострено осезание
- органите на осезанието
- политическо осезание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
