Dumite-BG – онлайн речник за българския език

осезател

[osɛˈzatɛl]

осезател значение:

Какво е осезател? Подвижен орган при някои безгръбначни животни (насекоми, ракообразни), служещ за опипване и възприемане на сетивни дразнения; пипало, антена.

1. (биология) Подвижен орган при някои безгръбначни животни (насекоми, ракообразни), служещ за опипване и възприемане на сетивни дразнения; пипало, антена.
2. (техника) Чувствителен елемент в уред или машина, който реагира на допир или близост.
Ударение
осеза̀тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-се-за-тел
Род
мъжки
Мн. число
осезатели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на осезател

(биология)
  • Мравката изследваше пътя пред себе си с дългите си осезатели.
  • Осезателите на пеперудата са чувствителни към миризми.
(техника)
  • Роботът използва лазерен осезател за навигация.
  • Осезателят на алармата се задейства при движение.

Синоними на осезател

Как се пише осезател

Грешни изписвания: осизател, осезатил, усезател, осезътел
Думата се пише с е във втората сричка (от сещам, усет) и завършва на -тел.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:осезавам
Произлиза от глагола 'осезавам' (усещам чрез допир) + наставка за деятел/инструмент '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чифт осезатели
  • сетивен осезател

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.