Dumite-BG – онлайн речник за българския език

осезателен

[osɛzɐˈtɛlɛn]

осезателен значение:

Какво е осезателен? Който може да се възприеме чрез осезанието (допира).

1. (физиология) Който може да се възприеме чрез осезанието (допира).
2. (преносно) Който може лесно да се забележи, усети или установи; значителен, явен.
Ударение
осеза'телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-се-за-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
осезателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на осезателен

(физиология)
  • Осезателните органи на насекомите са разположени по антените.
(преносно)
  • Имаше осезателен напредък в преговорите.
  • Разликата в качеството беше осезателна.

Антоними на осезателен

Как се пише осезателен

Грешни изписвания: осизателен, усезателен, осезътелен

Думата започва с о и се пише със е във втората сричка (осезание).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:осезание
Свързано с 'осезание' (едно от петте сетива, тактилност). Коренът идва от старобългарския глагол за докосване, хващане.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • осезателен резултат
  • осезателна разлика
  • осезателна топлина

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.