осеня
[osɛˈnʲɤ]
осеня значение:
Какво е осеня? Внезапно възникване на мисъл, идея, чувство или вдъхновение у някого; спохождане.
1. (преносно) Внезапно възникване на мисъл, идея, чувство или вдъхновение у някого; спохождане.
2. (поетично/остаряло) Покривам със сянка; засенчвам или пазя.
- Ударение
- осеня̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-се-ня
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- осенявам
Примери за използване на осеня
(преносно)
- В този момент ме осени спасителна идея.
- Вдъхновението го осени късно през нощта.
(поетично/остаряло)
- Дървото осени с клоните си пътника.
Как се пише осеня
Грешни изписвания: усеня, осиня
Думата се пише с 'о' в началото и 'е' във втората сричка. Формата за 1 л. ед.ч. завършва на 'я' (осеня), а за 3 л. ед.ч. на 'и' (той ме осени).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:осѣнити
Произлиза от старобългарския глагол осѣнити, който означава 'покривам със сянка, закрилям'. Коренът е свързан със съществителното 'сянка'. В съвременния език е запазено предимно преносното значение за внезапно спохождане на мисъл или вдъхновение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- осени ме мисъл
- осени ме идея
- осени ме прозрение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
