Dumite-BG – онлайн речник за българския език

осил

[oˈsil]

осил значение:

Какво е осил? Тънък, иглообразен израстък на плевата на житните растения.

1. (Ботаника) Тънък, иглообразен израстък на плевата на житните растения.
2. (Пряко) Жило на насекомо (остаряла или диалектна употреба).
3. (Преносно) Нещо, което дразни, боде или създава неприятности; заяжлив човек.
Ударение
осѝл
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-сил
Род
мъжки
Мн. число
осили
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на осил

(Ботаника)
  • Осилите на ечемика се забиха в дрехите му.
  • Пшеницата беше с дълги, златисти осили.
(Пряко)
  • Осилът на пчелата остана в кожата.
(Преносно)
  • Той е голям осил, винаги намира за какво да се скара.
  • Думите му бяха като остър осил в сърцето ѝ.

Как се пише осил

Грешни изписвания: усил, осйл
Думата се пише с о в първата сричка. Проверката не може да се извърши чрез промяна на формата, правописът е традиционен.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:oslъ
Произлиза от праславянската форма *oslъ, която е свързана с индоевропейския корен *ak- (остър). Сродна е с думи като 'остър' и 'осет'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • житни осили
  • остър осил
Фразеологизми:
  • ритвам срещу осила

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.