Dumite-BG – онлайн речник за българския език

осиновител

[osinovitel]

осиновител значение:

Какво е осиновител? Мъж или лице, което е осиновило чуждо дете, поемайки родителските права и задължения.

1. (право/семейство) Мъж или лице, което е осиновило чуждо дете, поемайки родителските права и задължения.
Ударение
осиновѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-си-но-ви-тел
Род
мъжки
Мн. число
осиновители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на осиновител

(право/семейство)
  • Съдът одобри документите на бъдещия осиновител.
  • Детето расте щастливо със своя осиновител.

Синоними на осиновител

Антоними на осиновител

Как се пише осиновител

Грешни изписвания: усиновител, осйновител, осинувител, осиновйтел
Думата се пише с о в началото (представка) и и в корена (от син).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:син
От глагола 'осиновявам' (правя някого свой син/дъщеря) + суфикс за деец '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кандидат-осиновител
  • самотен осиновител
  • осиновител на куче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.