оскотяване
[oskoˈtʲavɐnɛ]
оскотяване значение:
Какво е оскотяване? Процес на крайна морална деградация, при която човек губи човешкия си облик, култура и ценности, придобивайки животински инстинкти и грубост.
1. (преносно) Процес на крайна морална деградация, при която човек губи човешкия си облик, култура и ценности, придобивайки животински инстинкти и грубост.
- Ударение
- оскотя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ос-ко-тя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- оскотявания
Примери за използване на оскотяване
(преносно)
- Войната често води до пълно оскотяване на участниците.
- Мизерията допринася за духовното оскотяване на обществото.
Синоними на оскотяване
Антоними на оскотяване
Как се пише оскотяване
Грешни изписвания: ускутяване, оскутяване, ускотяване, оскотявъне
Пише се с две о-та (представка о- и корен -скот-). Съдържа променливо я, което се запазва под ударение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:скот
Отглаголно съществително от 'оскотявам'. Коренът е 'скот' (добитък, животно), с представка 'о-' и наставка '-яване'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- духовно оскотяване
- морално оскотяване
- пълно оскотяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
