ослушване
[oˈsluʃvanɛ]
- Ударение
- ослу̀шване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-слуш-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- ослушвания
Как се пише ослушване
Грешни изписвания: услушване, ослошване, ослушвъне
Пише се с 'о' (представка). Коренът е 'слуш' (от 'слух/слушам').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:слушам
Отглаголно съществително от 'ослушвам се' (о- + слушам).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
