осмея
[oˈsmɛjɐ]
- Ударение
- осмѐя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-сме-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- осмея се
- Видова двойка
- осмивам
Как се пише осмея
Грешни изписвания: усмея, осмеа
Пише се с я в края (1 л. ед.ч.), което се променя на 'е' пред меки срички в спрежението (ще осмееш). Променливо Я: осмях (минало), но осмели (мн.ч. минало - изключение или по правилото за е/я пред меки гласни).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:смях
От корена 'смях'/'смей-' + представка 'о-', придаваща значение на обхващане на обекта с действието (подлагане на присмех).
Употреба
Чести словосъчетания:
- осмея публично
- осмея глупостта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
