основа
основа значение:
Долна или вътрешна част на нещо, която го крепи. Главна част на действие. Изходни, главни положения, принципи. В математиката — страна на триъгълник или долна част на геометрическо тяло. В граматиката — съвкупността от представки, корен и наставки в една дума. В химията — съединение на метал с хидроксилна група. Успоредни нишки при тъкане, между които се прокарва вътъкът.
Примери за използване на основа
- Поставям на здрави основи нещо, за да осигуря добри условия за развитието му.
- Това е основата на целия проект.
- Нравствените основи на обществото трябва да се пазят.