Dumite-BG – онлайн речник за българския език

основание

[ɔsnoˈvaniɛ]

основание значение:

Какво е основание? Причина, мотив или довод, който оправдава някакво действие или твърдение.

1. (общо) Причина, мотив или довод, който оправдава някакво действие или твърдение.
2. (научен) База, фундамент, върху който се гради нещо (теория, съждение).
Ударение
основа̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ос-но-ва-ни-е
Род
среден
Мн. число
основания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на основание

(общо)
  • Нямаш никакво основание да се сърдиш.
  • Молбата беше отхвърлена поради липса на правно основание.
(научен)
  • Теорията лежи върху здрави логически основания.

Синоними на основание

Как се пише основание

Грешни изписвания: оснорание, уснование, оснувание, основъние, основанйе

Думата завършва на -ие, характерно за отглаголни съществителни от среден род.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:основание
Заемка от руски език, където е калка на гръцкото 'themelion' или латинското 'fundamentum'. Коренът е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • правно основание
  • на общо основание
  • без основание

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.