повод
[ˈpɔvot]
повод значение:
Какво е повод? Причина, случай или обстоятелство, което предизвиква или мотивира някакво действие.
1. (пряко) Причина, случай или обстоятелство, което предизвиква или мотивира някакво действие.
2. (бит) Дълга кожена или въжена каишка за водене на животно (куче, кон).
- Ударение
- по'вод
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-вод
- Род
- мъжки
- Мн. число
- поводи
Примери за използване на повод
(пряко)
- Търся повод да се свържа с него.
- Рожденият ден беше само повод за срещата ни.
(бит)
- Конят дръпна рязко повода.
- Разхождам кучето си винаги на повод.
Как се пише повод
Грешни изписвания: повот
Думата завършва на звучна съгласна -д, която при изговор се обеззвучава в -т. Проверката се прави чрез форма, в която след съгласната стои гласна: поводи.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поводъ
Произлиза от старобългарския глагол 'водити' с префикс 'по-'. Първоначалното значение е свързано с водене, насочване (на кон), което по-късно се развива в преносно значение за причина или подтик.
Употреба
Чести словосъчетания:
- без повод
- повод за гордост
- повод за размисъл
- тържествен повод
Фразеологизми:
- давам повод
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
