основополагане
[osnovopolaɡanɛ]
основополагане значение:
Какво е основополагане? Действие по поставяне на основите, началото или фундаменталните принципи на нещо (теория, наука, строеж, традиция).
1. (абстрактно) Действие по поставяне на основите, началото или фундаменталните принципи на нещо (теория, наука, строеж, традиция).
- Ударение
- основопола̀гане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ос-но-во-по-ла-га-не
- Род
- среден
- Мн. число
- основополагания
Примери за използване на основополагане
(абстрактно)
- Церемонията по основополагане на новия храм събра стотици миряни.
- Този труд служи за основополагане на модерната физика.
Синоними на основополагане
Антоними на основополагане
Как се пише основополагане
Грешни изписвания: осново-полагане, осново полагане, усновополагане, оснувополагане, основуполагане, основопулагане, основополъгане, основополагъне
Пише се слято като сложно съществително име със съединителна гласна 'о'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:основа + полагам
Сложно отглаголно съществително, калка на немското 'Grundlegung' или руското 'основоположение', съставено от 'основа' и глагола 'полагам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- основополагане на сграда
- камак за основополагане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
