Dumite-BG – онлайн речник за българския език

особнячка

[osobˈnʲatʃkɐ]

особнячка значение:

Какво е особнячка? Женска форма на 'особняк' – жена с особен, странен характер, която страни от другите или има нестандартни навици.

1. (характер) Женска форма на 'особняк' – жена с особен, странен характер, която страни от другите или има нестандартни навици.
Ударение
особня'чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-соб-няч-ка
Род
женски
Мн. число
особнячки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на особнячка

(характер)
  • В квартала я мислеха за особнячка, защото хранеше всички улични котки и не говореше с никого.
  • Тя е малко особнячка, но е гениален художник.

Синоними на особнячка

Антоними на особнячка

Как се пише особнячка

Грешни изписвания: усобнячка, особниачка, осубнячка
Пише се с променливо я (особняк -> особнячка).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:особен
От прилагателното 'особен' + наставка за лице от женски род '-ячка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голяма особнячка
  • самотна особнячка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.