Dumite-BG – онлайн речник за българския език

остроумец

[ostroˈumɛt͡s]

остроумец значение:

Какво е остроумец? Човек, който притежава бърз, проницателен ум и чувство за хумор; някой, който умее да се изразява находчиво и забавно.

1. (пряко) Човек, който притежава бърз, проницателен ум и чувство за хумор; някой, който умее да се изразява находчиво и забавно.
Ударение
остроу̀мец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ост-ро-у-мец
Род
мъжки
Мн. число
остроумци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на остроумец

(пряко)
  • Той беше известен като най-големия остроумец в компанията и винаги разсмиваше всички.
  • Не се прави на остроумец, ситуацията е сериозна.

Синоними на остроумец

Антоними на остроумец

Как се пише остроумец

Грешни изписвания: остроумиц, остроомец, устроумец, оструумец
Думата се пише слято. При образуване на множествено число гласната е изпада.
Правилно: остроумецостроумци.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:остър + ум
Сложна дума, съставена от прилагателното 'остър' и съществителното 'ум', свързани с гласна 'о', плюс наставка '-ец'. Значението е 'човек с остър ум'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям остроумец
  • известен остроумец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.