остървение
[os.tɤr.ˈvɛ.ni.ɛ]
остървение значение:
Какво е остървение? Състояние на крайна ярост, настървеност, нападателност или жестокост.
1. (общо) Състояние на крайна ярост, настървеност, нападателност или жестокост.
2. (преносно) Изключително силен устрем или страст при извършване на някаква дейност.
- Ударение
- остърве'ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ос-тър-ве-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- остървения
Примери за използване на остървение
(общо)
- Войниците се хвърлиха в атака с неподозирано остървение.
- Кучетата лаеха с диво остървение по минувачите.
(преносно)
- Той работеше с такова остървение, че забрави за почивката.
Синоними на остървение
Антоними на остървение
Как се пише остървение
Грешни изписвания: устървение, остарвение, остървенйе
Думата започва с представка о-. Коренът съдържа ъ (от стръв).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стръв
Произлиза от *стръв* (мърша, примамка за животни), развило значение на кръвожадност и ярост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- диво остървение
- с неописуемо остървение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
