отклик
[ˈɔtklik]
отклик значение:
Какво е отклик? Звук, който се връща обратно; ехо, отглас.
1. (пряко) Звук, който се връща обратно; ехо, отглас.
2. (преносно) Отношение, реакция или отговор на някакво събитие, проява или чувство; съчувствие.
- Ударение
- о̀тклик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-клик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- отклици
Примери за използване на отклик
(пряко)
- В планината се чу откликът на гласа му.
- Тътенът заглъхна без отклик.
(преносно)
- Статията му намери широк отклик сред обществото.
- Молбата му не срещна никакъв отклик у управляващите.
Антоними на отклик
Как се пише отклик
Грешни изписвания: отклиг, утклик, отклйк
Проверка на правописа за звучни и беззвучни съгласни в края на думата се прави чрез формата за членуване или множествено число: отклика, отклици, следователно се пише к.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:отклик
Заета от руския език. Образувана от представка 'от-' и корен, сродни със старобългарския глагол 'кликнѫти' (викам, издавам звук). Сродна с думи като 'клик', 'кликам', 'вик'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- широк отклик
- жив отклик
- намирам отклик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
