откривател
[otkriˈvatɛl]
откривател значение:
Какво е откривател? Човек, който пръв открива нещо ново, неизвестно. Изобретател на нещо ново. Автор на научно откритие. Създател на нещо ново и оригинално.
1. Човек, който пръв открива нещо ново, неизвестно. Изобретател на нещо ново. Автор на научно откритие. Създател на нещо ново и оригинално.
- Ударение
- открива̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-кри-ва-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- откриватели
Форми на думата откривател 5
- откриватели
- откривателю
- откривателя
- откривателят
- откривателите
Как се пише откривател
Грешни изписвания: одкривател, уткривател, открйвател, откривътел
Представката е от-. В българския език представка од- не съществува.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:откривам
Дериват от глагола 'откривам' с наставка '-тел' за лице, извършващо действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- велик откривател
- научен откривател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.