Dumite-BG – онлайн речник за българския език

откупчик

[otkupt͡ʃik]

откупчик значение:

Какво е откупчик? Лице, което срещу определена сума откупува от държавата (особено в Османската империя) правото да събира данъци или други държавни приходи от населението.

1. (история) Лице, което срещу определена сума откупува от държавата (особено в Османската империя) правото да събира данъци или други държавни приходи от населението.
2. (търговия) Лице, което изкупува стока или реколта на едро.
Ударение
отку̀пчик
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-куп-чик
Род
мъжки
Мн. число
откупчици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на откупчик

(история)
  • Откупчиците на беглика често злоупотребяваха с властта си и събираха повече от дължимото.
(търговия)
  • Откупчикът на череши предложи твърде ниска цена на производителите.

Синоними на откупчик

Как се пише откупчик

Грешни изписвания: одкупчик, уткупчик, откопчик, откупчйк
Думата се пише с т в представката и с наставка -чик.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:откуп + чик
Производна дума от съществителното 'откуп' с наставка за деятел '-чик'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • данъчен откупчик

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.