отлъча
[otˈɫɤt͡ʃɐ]
отлъча значение:
Какво е отлъча? Отделям някого или нещо от общата група, стадо или съвкупност.
1. (пряко) Отделям някого или нещо от общата група, стадо или съвкупност.
2. (църковно/юридическо) Изключвам официално някого от църковна общност или организация като наказание.
- Ударение
- отлъ̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- от-лъ-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- отлъча се
- Видова двойка
- отлъчвам
Примери за използване на отлъча
(пряко)
- Овчарят успя да отлъча болната овца от стадото.
(църковно/юридическо)
- Църквата заплаши да го отлъчи заради еретичните му възгледи.
Синоними на отлъча
Как се пише отлъча
Грешни изписвания: отлача, утлъча
Коренът се пише с ъ (проверка: лъч, въпреки че етимологията е различна, звукът е 'ъ').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отъ + лѫчити
От старобългарския глагол 'лѫчити' (разделям, отделям). Сродна със сръбското 'лучити' и руското 'отлучить'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- отлъча от църквата
- отлъча от стадото
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
