Dumite-BG – онлайн речник за българския език

относителност

[otnoˈsitɛlnost]

относителност значение:

Какво е относителност? Качество на нещо да бъде валидно или оценено само в сравнение (отношение) с друго нещо; липса на абсолютен характер.

1. (философия) Качество на нещо да бъде валидно или оценено само в сравнение (отношение) с друго нещо; липса на абсолютен характер.
2. (физика) Фундаментален принцип във физиката, според който физичните закони са еднакви за всички инерциални системи (Теория на относителността).
Ударение
относѝтелност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-но-си-тел-ност
Род
женски
Мн. число
относителности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на относителност

(философия)
  • Относителността на моралните норми е тема на много дебати.
  • Всичко е въпрос на гледна точка и относителност.
(физика)
  • Айнщайн формулира специалната теория на относителността през 1905 г.

Синоними на относителност

Антоними на относителност

Как се пише относителност

Грешни изписвания: относителост, утносителност, отнусителност, относйтелност, относителнуст
Думата се пише с двойно н само в производни форми, където коренът завършва на 'н' и наставката започва с 'н' (напр. 'стен-ен'). Тук имаме едно н (относителен -> относителност).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:относя се
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'относителен' + наставка '-ост'. Калка на латинското 'relativitas' (чрез руски или немски).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • теория на относителността
  • принцип на относителността

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.