отоманин
[otoˈmanin]
отоманин значение:
Какво е отоманин? Жител на Османската империя или представител на управляващата ѝ класа; османски турчин.
1. (история) Жител на Османската империя или представител на управляващата ѝ класа; османски турчин.
- Ударение
- отома̀нин
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-то-ма-нин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- отомани
Примери за използване на отоманин
(история)
- Старият отоманин разказваше легенди за султаните.
- Архитектурата носи белезите на класическия отоманин.
Как се пише отоманин
Грешни изписвания: отоманен, утоманин, отуманин, отомънин, отоманйн
Завършва на наставката -ин за лица (ед.ч.), която в множествено число отпада или се променя.
Етимология
Произход:Френски / Арабски
Оригинална дума:Ottoman / Uthman
През френското 'ottoman', произлизащо от арабското лично име Осман (Uthman) – основател на Османската империя. В българския език по-често се използва 'османец', но 'отоманин' се среща под западно влияние или в специфичен исторически контекст.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
